Две трети от европейците заделят средства за неочаквани разходи: Ето къде домакинствата спестяват най-много от доходите си

Сред европейските държави, членуващи в ОИСР, Гърция е единствената държава с отрицателен показател

Хората спестяват по различни причини – за да трупат богатство или да се подготвят за неочаквани разходи. Скорошно проучване показва, че почти две трети от европейците заделят средства като предпазна мярка, а за половината от тях основният мотив са спестяванията за пенсия.

В кои европейски държави хората спестяват най-много? И каква част от разполагаемия си доход всъщност успяват да отделят европейците?

Нетните спестявания на домакинствата представляват частта от доходите, която не се изразходва за крайно потребление.

По данни на ОИСР равнищата на нетните спестявания на домакинствата се различават значително в Европа. През 2024 или 2025 г. те варират от минус 9,3% в Гърция до 14,7% в Швеция и Унгария при средно 8,1% за ЕС.

Гърция: когато разходите надвишават доходите

Гърция е единствената държава с отрицателен показател. Това означава, че домакинствата там харчат повече от нетния си разполагаем доход, като или използват натрупани спестявания, или теглят заеми, за да финансират разходите си.

Освен в Унгария и Швеция, нивото на нетните спестявания надхвърля 10% и в Чехия (13,7%), Франция (12,8%), Германия (10,3%) и Нидерландия (10,2%). Испания (9,2%) и Ирландия (9%) също остават над средното за ЕС.

Великобритания и Италия: големите икономики с най-ниски нива на спестяване

Докато Франция, Германия и Испания са над средното равнище за ЕС, Великобритания (4,7%) и Италия (3,2%) отчитат сравнително ниски показатели.

В Латвия равнището е нулево, което означава, че домакинствата харчат всеки цент от доходите си. Словакия (2%), Естония (3%), Португалия (3,4%) и Литва (3,8%) също са под 4%.

Под средното за ЕС остават и две северни държави – Дания (7,5%) и Финландия (4,4%).

Изчисляването на спестяванията е трудно

„Изчисляването на нивата на спестяванията на домакинствата е много сложно, а сравненията между отделните държави са още по-трудни“, казва пред „Евронюз Бизнес“ професорът от Университета „Гьоте“ във Франкфурт Михаел Халиасос.

Той посочва трудностите при измерването както на разполагаемия доход, така и на потреблението на домакинствата.

Доходите често се декларират неточно или изобщо не се съобщават заради опасения, свързани с данъчните власти или поверителността на информацията.

Потреблението също е трудно за проследяване чрез анкети, тъй като хората невинаги си спомнят точно разходите си, а методите за преодоляване на тези проблеми се различават в отделните страни.

Случаят с Гърция

Халиасос отбелязва, че по време на дълговата криза през 2015 г. Гърция е имала най-високия дял домакинства в ЕС, чието потребление надвишава доходите им. Около 2020 г., по време на пандемията от COVID-19, страната остава на второ място след Румъния, въпреки че възможностите за потребление тогава рязко намаляват.

В началото на 2000-те години нивото на спестяванията в Гърция е било предимно положително, макар и с кратки спадове под нулата.

След 2010 г. ситуацията рязко се влошава, когато дълговата криза тласка показателя дълбоко в отрицателна територия, достигайки минимум от минус 16,5% през 2013 г. Впоследствие страната така и не успява напълно да се възстанови.

След като през 2021 г. показателят почти се връща до нулата, през 2022 г. Гърция отново отчита спад до минус 12,2%, а оттогава стойностите остават около минус 9%.

През същия период средното равнище за ЕС остава сравнително стабилно, с рязък скок до 12,4% през 2020 г., когато ограниченията заради пандемията намаляват възможностите за разходи на домакинствата.

Според Евростат Гърция е сред страните в ЕС през 2024 г., в които средният коригиран брутен разполагаем доход на човек е с над 20% под средното за Съюза.

Михаел Халиасос подчертава, че в ЕС няма държави, които трайно да са „силни“ или „слаби“ спестители, тъй като различните кризи оказват различно влияние върху отделните икономики.